„Децата на дъгата“ – една година по-късно

Posted: July 23, 2012 in Uncategorized

“Ако един човек е способен на толкова много омраза, помислете колко много обич сме способни да покажем заедно” 

Стине Хаймс  /оцеляла от клането на острова/

Денят е мрачен и дъждовен. Въпреки пролетта, студените капки дъжд заливат улиците на Осло. Те обаче не са способни да вледенят топлите и изпълнени със скръб души на над 40 000 души събрали се на площада с роза в ръка. Те пеят. Пеят за мира, за хората, за погубените от една непозната за тях омраза. Но песента им не е тъжна. Текстът е изпълнен с любов, щастие и мечта за един по-добър свят.

Една трагедия събира всички тези хора. На 22 август 2011 Норвегия се сблъсква с най-големият си ужас от Втората световна война насам. 77 души, повечето от които деца, загиват брутално убити от един мъж. Този човек мрази детската песничка, изпята на площада. Този човек фанатично вярва в една расово чиста Европа. Пише манифест. Зове за мъст. Желае смърт. Но аз няма да говоря за него. Той в случая не е важният.

Песента, която самият Брейвик заклеймява като най-омразната, представлява точно обратното на всичко в което той вярва. Не случайно, десетки хилядите събрали се на площада са въоръжени с роза в ръка, а техният щит е една детска песничка, зовяща за мир и благоденствие.

Норвергия ни даде урок. Показа ни на практика писанията на библията – на лошото отговаряй с добро. Зашлеви шамар на всички, които вярват че чрез мъст биха постигнали така желаният мир в душите си.

Дни след трагедията, премиерът на Норвегия се изправя пред може би най-тежката задача в живота си. Той трябва да успокои народът си и да отговори на хилядите обляни със сълзи очи. На въпроса “Защо?” той избира следните думи:

“Ние сме малък, но горд народ. Все още сме в шок от случилото се, но никога няма да отстъпим от ценностите си. Нашият отговор на този безпрецедентен ужас е повече демокрация, повече отвореност към всички и най-вече повече хуманност.”

Тези негови думи ме разтърсиха и накараха да се замисля. Ами ако именно това е отговорът и за нас българите? Случаят в Катуница и атентата в Бургас ясно показаха, че можем да се обединим под една кауза- да мразим. Ненавиждаме терористите, правителството, богатите и ромите. Обвиняваме всички за собствените си неволи. Надяваме се на чуждата помощ, а докато я чакаме оплюваме. Разядени сме от завист и алчност. Но можем ли да дадем и обич? Просто защото всички кървим в един цвят и всички мечтаем да бъдем щастливи.

Този студен по климат народ показа на нас европейците и в частност българите, пътят. Остава само да го извървим….

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s